И къде е всъщност уловката?! "Електронно фактуриране" - има ли то почва у нас?!

В България проникването на електронното фактуриране е под половин процент! За сравнение ще посоча, че в цяла Европа, единствено в някои от другите бивши соц. страни положението е чак такова. За съжаление и в повечето от останалите държави не е кой знае колко по-добре. Въпреки, че ежедневно над две хиляди фирми преминават към някакви решения за електронно фактуриране (най-често частични), средният процент за Европа все още е около два. В Испания и Ирландия между 6 и 10 процента от фактурите са електронни. Има и отличници – нищо ново – скандинавците и естествено Швейцария с около и над 15 процента.

Въпреки тенденцията за растеж и непрекъснато увеличаващите се темпове на проникване, електронното фактуриране все още е много, много далеч от логичното и някак си естествено ниво, зависещо единствено от процента на покритие на широколентов Интернет, чийто ръст сам по себе си е доста голям.

Има ли уловка?! И ако има – къде е тя?!

Електронната фактура няма недостатъци в сравнение със своя хартиен еквивалент, ако изключим любовта към статуквото и чисто емоционалните доводи. Но емоциите в повечето случаи харчат, а не печелят пари. Целта на всеки бизнес пък е обратната – да печели пари и съответно да харчи по-малко. Тогава?! Трябва да има някакви други „сериозни пречки” пред тоталното разпространение на електронните фактури. Така е – има, и те са много ...

В този материал няма да разглеждам въпроса в Европейски мащаб. Това ще се опитаме да направим в следващи публикации. Тук ще кажа няколко думи за ситуацията в България.

Електронни фактури, електронно фактуриране и имат ли те почва у нас?!

Да започнем с добрата новина! По отношение на нормативната уредба, в България проблемът с електронните фактури и изобщо електронните документи, тяхното създаване, подписване, изпращане, приемане, съхраняване, обработка и т.н., е напълно решен. И то може да се каже, че както не много неща в България, е решен добре. Обяснението е просто. У нас, за разлика от повечето Европейски страни, нямаше никакви традиции по отношение на нормативната уредба, регламентираща електронните фактури и електронните документи. И това беше добре, тъй като „електронните закони” бяха „взаимствани” (за да не кажем преписани) от най-добрите Европейски практики, което не беше възможно в страните, поели вече в някаква посока. С добрите новини дотук!

Малко дефиниции: тук можете да прочетете много кратко и точно определение на „електронна фактура” и „електронен документ” със съответните препратки към нормативната уредба. Ако искате, разгледайте внимателно. Повечето хора не го правят и се подвеждат по безбройните интерпретации, с които буквално е задръстено информационното пространство. Ето това е основният проблем!

ТОВА Е УЛОВКАТА!

Ние живеем в информационното общество. Информацията може да бъде основният ни актив, но ... ние често я превръщаме в основния си пасив. На база на процентите, с които започнах този материал, употребата на думичките „електронна фактура”, „електронни фактури”, „електронно фактуриране” и т.н. и т.н., е толкова раздуто, толкова преекспонирано! Толкова много думи и толкова много „НИЩО” насреща, че човек се обърква! Тези думички доста девалвираха вече, тъй като с тях се злоупотребява. А от това няма полза никой, защото истинските „електронни фактури” и истинският процес „електронно фактуриране”, а с тях и всичките им предимства и огромният потенциал за оптимизация и печалба стоят далеч от действителността. И тъй като ефирът и без друго е доста оцапан, ще си позволя да Ви кажа какво НЕ Е „електронна фактура” и „електронно фактуриране” и защо.

Електронна фактура не е файлът, който сте попълнили във Вашия Word или Excel, дори ако сте го изпратили по електронната поща.

Електронна фактура не е и файлът, генериран от Вашата фактурираща или счетоводна програма и предоставен Ви за печат или изпращане по електронна поща. Много програми се увлякоха по модата и залепиха бутони „Електронна фактура” върху поизтърканите си и остарели форми. Естествено има и изключения – някои счетоводни и фактуриращи програми разбраха модела и вече успешно екпортират факури към системи за обмен на електронни фактури и електронни документи.

Електронни фактури не са и „нещата”, достъпни на сайтовете на някои доставчици на комунални услуги. А това е много лошо, защото техните камбанарии са високи, а гласовете им силни. Съвсем скоро един такъв разцепи ефира с мощни изявления. А нещата на сайта му бяха толкова немощни – направо неадекватни. Но какво пък – има и по-тежки случаи. Нали поне това не беше свързано с невъзможност да си видиш сметката, а ... май и да си я платиш. И  тук съвсем извън темата (или може би не съвсем извън темата) се сещам за нещо и не мога да не Ви препоръчам статията „The IT Complexity Crisis: Danger and Opportunity”.

Електронно фактуриране не са и услугите, предлагани от дузината сайтове за фактуриране. У нас това е нормално – щом имаме над 300 партии, защо да нямаме десетки сайтове за фактуриране. Пък и те никому не пречат! Така ли е действително! Да – би било така, ако рекламите не съдържаха лъжлива информация, което вече е и незаконно.

Да – това е уловката! Всеки е имал горчив опит с носенето на данъчните на разпечатka на получен по E-mail файл, когато недомисленият и не синхронизиран с европейската директива член от ЗСч, така често цитиран от „Интернет експертите”, не му е помагал. Всеки е хабил време и нерви в разправии с доставчици – къде ми е фактурата, изпрати ми я пак и то оригинал по пощата. Или поне е слушал страшни истории. И когато в морето от „информация” на нашето информационно общество, човек се загуби сред експертизите на знайни и незнайни „експерти” от дузината сайтове за „Електронно фактуриране”, счетоводните форуми, „случайни информации” и какво ли още не, си казва:

„АБЕ Я НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙТЕ С ГЛУПОСТИ”,

а процентът на електронните фактури уверено пълзи към 0,5!