ШЕСТА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 17 май 1977 година

относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа

(77/388/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по специално членове 99 и 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент1,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет2,

като има предвид, че всички държави-членки са приели система на данъка върху добавената стойност в съответствие с първата и втората Директиви на Съвета от 11 април 1967 г. относно хармонизиране на законодателството на държавите-членки относно данъците върху оборота3;

като има предвид, че Решението от 21 април 1970 г. относно замяната на финансовите вноски на държавите-членки със собствени ресурси на Общностите4 предвижда, че бюджетът на Общностите, независимо от наличието на други приходи, се финансира изцяло със собствени ресурси на Общностите, като има предвид, че тези ресурси следва да включват постъпленията от данъка върху добавената стойност, получавани чрез прилагане на обща данъчна ставка върху основа, определяна по еднакъв начин в съответствие с общностните разпоредби

като има предвид, че следва да бъде постигнат по-нататъшен напредък за действителното премахване на ограниченията върху движението на лица, стоки, услуги и капитали, и в интегрирането на националните стопанства;

като има предвид, че следва да бъде отчитана целта за премахване на данъчното облагане на вноса и освобождаване от данъци върху износа в търговския обмен между държавите-членки; като има предвид, че следва да се гарантира, че общата система от данъци върху оборота е неутрална по отношение на произхода на стоките и услугите, така че като крайна цел да може да бъде изграден общ пазар, даващ възможност за лоялна конкуренция и наподобяващ същински вътрешен пазар;

като има предвид, че, за да се гарантира по-голяма фискална неутралност, е необходимо да бъде изяснен терминът “данъчнозадължено лице”, така че държавите-членки да могат да включат в обхвата му и лицата, които инцидентно извършват някои сделки;

като има предвид, че терминът “облагаема доставка” е пораждал затруднения що се отнася в частност до доставки, третирани като облагаеми; като има предвид, че тези понятия е необходимо да бъдат изяснени;

като има предвид, че определянето на мястото на извършване на облагаеми доставки е било предмет на спорове, (1)OJ No C 40, 8.4.1974, p. 25. (2)OJ No C 139, 12.11.1974, p. 15. (3)OJ No 71, 14.4.1967, p. 1301/67. (4)OJ No L 94, 28.4.1970, p. 19. засягащи юрисдикцията на държави-членки, и в частност що се отнася до доставката на стоки с монтаж, както и до доставката на услуги; като има предвид, че, макар че мястото, където се извършва доставка на услуги, следва по принцип да бъде определяно като мястото, което е основното място на икономическа дейност на доставчика на услуги, това място следва да бъде определяно като намиращо се в страната на получателя на услугите, особено що се отнася до някои услуги, доставяни между данъчнозадължени лица, чиято стойност се включва в цената на стоките;

като има предвид, че понятията за данъчно събитие и изискуемост на данъка  трябва да бъдат хармонизирани като условие за едновременното влизане в сила във всички държави-членки на общностната данъчна ставка и на последващите нейни изменения;

като има предвид, че данъчната основа трябва да бъде хармонизирана, така че прилагането на общностната данъчна ставка към облагаемите сделки да води до сравними резултати във всички държави-членки;

като има предвид, че данъчните ставки, прилагани от държавите-членки, следва да бъдат такива, че да позволяват нормалното приспадане на данъка, приложен на предходния етап;

като има предвид, че следва да бъде съставен общ списък на освободените доставки, така че собствените средства на Общностите да могат да бъдат събирани по еднакъв начин във всички държави-членки;

като има предвид, че правилата за приспадане на данъка следва да бъдат хармонизирани в частта им, която влияе върху действително събираните суми; като има предвид, че приспаданата част следва да бъде изчислявана по подобен начин във всички държави-членки; 

като има предвид, че следва да бъдат посочени лицата-платци на данъка, що се отнася в частност до услугите, доставяни от лица, които са се установили в друга страна;

като има предвид, че задълженията на данъкоплатците трябва да бъдат по възможност хармонизирани, така че да бъдат осигурени необходимите гаранции за събирането на данъците по уеднаквен начин във всички държави-членки; като има предвид, че данъкоплатците следва в частност да подават периодични декларации за общата стойност на своите сделки, свързани както с получаването, така и с извършването на доставки, когато това се счита за необходимо за установяване и контрол на основата за оценка на собствените ресурси,

като има предвид, че държавите-членки следва независимо от това да бъдат в състояние да запазят своите специални режими, приложими към малките предприятия, в съответствие с общите разпоредби и с оглед постигането на по-нататъшна хармонизация; като има предвид, че следва да бъде запазена свободата на държавите-членки да прилагат специален режим на компенсации с фиксиран процент за данъка върху добавената стойност при получаване на доставка от земеделски стопани, които не са обхванати в общите режими; като има предвид, че основните принципи на този режим следва да бъдат установени и да бъде приет общ метод за изчисляване на добавената стойност от такива земеделски стопани за целите на събирането на собствени средства,

като има предвид, че следва да бъде осигурено еднообразното прилагане на разпоредбите на настоящата директива,

като има предвид, че за тази цел следва да бъде регламентирана общностна процедура за консултация; като има предвид, че създаването на Комитет по данъка върху добавената стойност би дало възможност за по-тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията,

като има предвид, че държавите-членки следва да могат в определени рамки и при определени условия да вземат или запазват особени мерки чрез дерогация от настоящата директива, с цел да бъде опростено данъчното облагане или да бъдат предотвратени данъчни измами или избягване на данъка,

като има предвид, че би могло да бъде счетено за необходимо да бъде разрешено на държавите-членки да сключват със трети страни или с международни организации споразумения, съдържащи клаузи, които дерогират разпоредби на настоящата директива,

като има предвид, че е съществено необходимо да бъде предвиден преходен период за постепенното адаптиране на националното законодателство в посочените области,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ I

УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Държавите-членки адаптират настоящите си системи на данък върху добавената стойност в съответствие с разпоредбите на следващите членове.

Те приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, така че съответно адаптираните системи да влязат в сила възможно най-скоро и не по-късно от 1 януари 1978 г.

ДЯЛ II

ОБХВАТ

Член 2

С данък върху добавената стойност се облага:

1. Доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.

2. Вносът на стоки.

ДЯЛ III

ТЕРИТОРИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ

Член 3

1. По смисъла на настоящата директива “територията на страната” е територията на приложение на Договора за създаване на Европейската икономическа общност, както е определена в член 227 за всяка държава-членка.

2. Следните територии на отделни държави-членки се изключват от “територията на страната”:

Федерална република Германия:  Остров Хелиголанд, територията на Бюсинген; 

Кралство Дания: Гренландия; 

Италианската република: Ливиньо, Кампионе диталия, италианските води на езерото Лугано. 

3. Ако Комисията счита, че изключенията, предвидени в параграф 2, са вече необосновани, особено що се отнася до лоялната конкуренция или собствените средства, Комисията внася съответните предложения в Съвета.

ДЯЛ IV

ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

Член 4

1. “Данъчнозадължено лице” означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, посочена в параграф 2, където и да е, независимо от целите и резултатите от тази дейност.

2. Икономическа дейност по параграф 1 включва всички дейности на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително дейност в областта на  минното дело и селското стопанство, и упражняването на свободни професии. Използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него също се счита за икономическа дейност.

3. Държавите-членки могат също да третират като данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва някаква сделка, свързана с дейностите, посочени в параграф 2, и в частност някоя от следните сделки:

а) доставка на сгради или части от сгради и прилежащата им земя, когато тя е извършена преди първото обитаване; държавите-членки могат да определят условията, при които този критерий се прилага към преобразуването на сгради и прилежащата им земя”.

Държавите-членки могат да прилагат и други критерии освен първото обитаване като например периода между датата на завършване на сградата и датата на първата й доставка или периода между датата на първото обитаване и датата на последващата доставка, при условие че тези периоди не са по-дълги от пет и две години съответно.

За “сграда” се счита всяка постройка, прикрепена неподвижно към земята или под повърхността й.

б) доставка на земя за строеж.

“Земя за строеж” означава всяка необлагородена или облагородена земя, определена като такава от съответната държава-членка.

4. Употребата на думата “независимо” в параграф 1 изключва от данъчно облагане лицата, осъществяващи дейността си по трудови правоотношения или по правоотношения, приравнени на трудови във връзка с условията на труд, възнаграждението и отговорността на работодателя.

При спазване на разпоредбата на член 29 относно консултациите всяка държава-членка може да третира като едно данъчнозадължено лице установили се на нейна територия лица, които, макар и да са юридически самостоятелни, са тясно свързани помежду си чрез финансови, икономически и организационни връзки.

5. Държавите, регионалните и местни органи, както и другите публичноправни субекти не са данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, които извършват в качеството им на органи на държавната власт, дори когато събират мита, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки.

Когато обаче те извършват такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, при които третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значително нарушаване на конкуренцията.

Във всеки случай тези субекти се считат за данъчнозадължени лица във връзка с дейностите, изброени в приложение Г, при условие че същите не се извършват в толкова малък размер, за да бъдат определени като незначителни.

Държавите-членки могат да считат дейностите на такива органи, които са освободени от данък съгласно член 13 или член 28, за дейности, които същите извършват в качеството им на органи на държавната власт.

ДЯЛ V

ОБЛАГАЕМИ СДЕЛКИ

Член 5

Доставка на стоки

1. “Доставка на стока” означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик.

2. Електроенергията, газта, топлината, хладилната енергия и други подобни се считат за материално имущество.

3. Държавите-членки могат да считат за материално имущество и:

а) определени права върху недвижими имоти;

б) вещни права, които дават на титуляра им правото на ползване върху недвижими имоти;

в) дружествени дялове или акции, приравнени на дялове, които дават на притежателя им юридически или фактически, право на собственост или владение върху недвижим имот или част от него.

4. За доставка по смисъла на параграф 1 се считат и:

а) прехвърлянето на право на собственост върху стока съгласно акт от или от името на орган на държавната власт или на основание на закон срещу обезщетение;

б) фактическото предаване на стоки съгласно договор за наем на стоки за определен срок или за продажба на изплащане, при която е предвидено при нормални обстоятелства собствеността върху стоките да бъде прехвърлена най късно след заплащане на последната вноска;

в) предоставяне на стоки съгласно договор, при който се плаща комисионна за покупката или продажбата.

5. Държавите-членки могат да считат за доставка по смисъла на параграф 1:

а) доставките съгласно договор за изработка с материали на възложителя, т.е., доставките от изпълнителя на възложителя на движими вещи, изработени или сглобени от изпълнителя от материали или предмети, поверени му за целта от възложителя, независимо дали изпълнителят влага отчасти и свои материали;

б) предаването на някои строителни работи.

6. Употребата от данъчнозадължено лице на стоки, които са част от неговите стопански активи, за лични нужди или за нуждите на персонала му, или безвъзмездното разпореждане с такива стоки, или по-общо тяхната употреба за цели извън предмета на стопанската дейност на лицето, когато дължимият за тези стоки или за техни компоненти данък върху добавената стойност е подлежал изцяло или частично на приспадане, се третира като възмездна доставка. Не се третират така обаче дадените мостри или подаръци с малка стойност за нуждите на стопанската дейност на данъчнозадълженото лице.

7. Държавите-членки могат да третират като възмездна доставка:

а) употребата от данъчнозадължено лице за нуждите на икономическата му дейност на стоки, произведени, изградени, добити, преработени, закупени или внесени в хода на тази дейност, когато дължимият за стоките данък върху добавената стойност, ако са придобити от друго данъчнозадължено лице не подлежи изцяло на приспадане;

б) употребата на стоки от данъчнозадължено лице за целите на необлагаема сделка, когато дължимият за стоките данък върху добавената стойност е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при придобиването на стоките или при тяхната употреба в съответствие с буква а);

в) освен в случаите, посочени в параграф 8, задържането на стоки от данъчнозадължено лице или от негови правоприемници, след като лицето преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за стоките данък върху добавената стойност е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при придобиването на стоките или при тяхната употреба в съответствие с буква а).

8. При прехвърляне, възмездно или безвъзмездно, или като вноска в капитала на дружество, на съвкупност или част от активи, държавите-членки могат да считат, че не се извършва доставка на стоки, в който случай получателят се третира като правоприемник на прехвърлящия. Където е необходимо държавите-членки могат да вземат необходимите мерки, за да предотвратят нарушаване на конкуренцията, в случаите когато получателят не е изцяло данъчнозадължен.

Член 6

Доставка на услуги

1. “Доставка на услуги” означава всяка сделка, която не е доставка на стоки по смисъла на член 5.

Такива сделки включват inter alia:

— прехвърлянето на права върху нематериално имущество, независимо дали при това се оформя документ за собственост;

— поемане на задължения за въздържане от  действие или за търпене на действие или положение;

— извършването на услуги съгласно акт от или от името на орган на държавната власт или на основание на закон.

2. Като възмездна доставка на услуги се третират:

а) ползването на стоки, които са част от стопанските активи за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, когато дължимият за тези стоки данък върху добавената стойност подлежи изцяло или частично на приспадане;

б) безвъзмездната доставка на услуги, извършена от данъчнозадълженото лице, за негови лични нужди или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето.

Държавите-членки могат да дерогират от разпоредбите на настоящия параграф, при условие че такава дерогация не води до нарушаване на конкуренцията.

3. За да бъде предотвратено нарушаване на конкуренцията, и при спазване на разпоредбата на член 29 относно консултациите, държавите-членки могат да третират като възмездна доставка на услуги доставката на услуга от данъчнозадължено лице за нуждите на неговото предприятие, когато дължимият за такава услуга данък върху добавената стойност, ако тя бъде доставена от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане.

4. Когато данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на услуги, за него се счита, че само е получило и доставило услугите.

5. Разпоредбите на член 5, параграф 8 се прилагат по същия начин и за доставката на услуги.

Член 7

Внос

“Внос на стоки” означава въвеждането на стоки на територията на страната, определена съгласно член 3.

ДЯЛ VI

МЯСТО НА ОБЛАГАЕМИТЕ СДЕЛКИ

Член 8

Доставка на стоки

1. За място на доставката на стоки се счита:

а) когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от лицето, на което се доставят, или от трето лице: местонахождението на стоките към момента, когато се изпраща пратката или започва превозът им до лицето, на което се доставят. Когато стоките се монтират или сглобяват, с или без пробен пуск, от или за сметка на доставчика, за място на доставката се счита мястото на монтаж или сглобяване на стоките. В случаите, когато монтажът или сглобяването се извършват извън страната на доставчика, държавата-членка, в която се внасят стоките, взема необходимите мерки за избягване на двойното облагане на нейна територия;

б) когато стоките не се изпращат или превозват: местонахождението на стоките при извършване на доставката.

2. Чрез дерогация от разпоредбата на параграф 1, буква а), когато началният пункт на пратката или транспорта е извън територията на страната-вносител, за мястото на доставка от вносителя по смисъла на член 21, параграф 2, както и  за мястото на последващите доставки се счита, че се намира в страната-вносител.

Член 9

Доставка на услуги

1. За място на доставката на услуга се счита мястото, където доставчикът е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, откъдето се доставя услугата, или, когато няма такова място на икономическа дейност или постоянен обект, мястото на неговия постоянен адрес или обичайно пребиваване.

2. Обаче:

а) място на доставката на услуги, свързани с недвижима собственост, включително посредническите и експертни услуги в областта на недвижимите имоти, както и на услуги по подготовката и координацията на строителни работи като например услугите, предоставяни от архитекти и от фирми, упражняващи строителен надзор, е местонахождението на имота;

б) място на доставката на транспортни услуги е мястото, където се извършва транспортът, като се има предвид реализираният пробег;

в) място на доставката на услуги, свързани с:

— културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни и подобни дейности, включително дейностите, извършвани от организаторите на такива дейности, и където и необходимо, доставката на съпътстващи услуги;

— съпътстващи транспортни дейности като товарене,разтоварване, обработка на стоки и подобни дейности;

— оценки на движимо материално имущество;

— работи върху движимо материално имущество,

е мястото, където физически се извършват услугите;

г) при отдаване под наем на движима материална собственост, с изключение на всички видове транспортни средства, които се изнасят от наемодателя от една държава-членка, за да бъдат ползвани в друга държава-членка, място на доставката на услугата е мястото на ползване;

д) място на доставката на следните услуги, когато те се извършват за получатели, установени  извън Общността, или за данъчнозадължени лица, установени в Общността, но не в една и съща държава с доставчика, е мястото, където получателят е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, на който се доставя услугата, или когато няма такова място, мястото на неговия постоянен адрес или обичайно пребиваване:

— прехвърляне и предоставяне на авторски права, патенти, лицензии, търговски марки и подобни права;

— рекламни услуги;

— услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, юристи, счетоводители, и други подобни услуги, както и обработката на данни и предоставяне на информация;

— задължения за въздържане от извършване, изцяло или отчасти, на икономическа дейност или от упражняване на права, посочени в настоящата буква д);

— банкови, финансови и застрахователни сделки, включително презастраховане, с изключение на отдаването под наем на сейфове;

— осигуряване на персонал;

— посреднически услуги, извършени от лица, действащи от името и за сметка на друго лице по повод на услугите, посочени в настоящата буква д).

3. За да бъде избегнато двойно облагане, необлагане или нарушаване на конкуренцията, държавите-членки могат, що се отнася до услугите, посочени в параграф 2, буква д), и отдаването под наем на движима материална собственост, да считат:

а) мястото на доставката на услуги, което съгласно разпоредбите на настоящия член би се намирало на територията на страната, за намиращо се извън Общността, когато фактическото ползване и потребление на услугите става извън Общността;

б) мястото на доставката на услуги, което съгласно разпоредбите на настоящия член би се намирало извън Общността, за намиращо се на територията на страната, когато фактическото ползване и потребление на услугите става на територията на страната.

ДЯЛ VII

ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ИЗИСКУЕМОСТ НА ДАНЪКА

Член 10

1. а) “Данъчно събитие” означава обстоятелството, с чието настъпване са изпълнени законовите условия за изискуемост на данъка.

б) данъкът става “изискуем”, когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицето-платец на данъка независимо от това, че плащането може да бъде отложено.

2. Данъчното събитие настъпва и данъкът става изискуем, когато стоките са доставени или услугите са извършени. Доставките на стоки освен посочените в член 5, параграф 4, буква б), както и доставките на услуги, които водят до последователни отчитания или плащания, се считат за извършени към края на всеки период, за който се отнасят отчитанията или плащанията.

Когато обаче се дължи плащане преди доставката на стоките или услугите да е извършена, данъкът става изискуем при получаване на плащането и върху съответно получената сума.

Чрез дерогация от предходните разпоредби, държавите-членки могат да предвидят изискуемост на данъка при някои сделки или за някои категории данъчнозадължени лица:

— не по-късно от датата на издаване на фактурата или на заместващ я документ, или

— не по-късно от получаването на цената, или

— когато не се издава фактура или заместващ я документ, или се издава със закъснение, — в рамките на определен срок от датата на данъчното събитие.

3. Що се отнася до вносните стоки, данъчното събитие настъпва и данъкът става изискуем, когато стоките преминат на територията на страната, определена съгласно член 3.

Когато за вносните стоки се плащат мита, земеделски налози или такси с равностоен ефект, въведени съгласно обща политика, държавите-членки могат да обвържат данъчното събитие и изискуемостта на данъка със съответното събитие и изискуемост, предвидени за тези общностни митни сборове.

В случаите, в които за вносните стоки не се плащат такива общностни митни сборове, държавите-членки могат да прилагат действащите разпоредби, регулиращи митата по отношение на данъчното събитие и изискуемостта на данъка.

Когато при вноса стоките се поставят под един от режимите, предвидени в член 16, параграф 1, буква А, или под режим на транзит или временен внос, данъчното събитие и изискуемостта на данъка настъпват, само когато стоките излязат от обхвата на тези режими и бъдат декларирани за вътрешно потребление.

ДЯЛ VIII

ДАНЪЧНА ОСНОВА

Член 11

А. На територията на страната

1. Данъчната основа е:

а) при доставките на стоки и услуги, с изключение на посочените в букви б), в) и г) по-долу, всичко, което представлява възнаграждение, получено от или дължимо на доставчика, във връзка с доставката, от страна на купувача, получателя или трета страна, включително субсидиите, които са пряко свързани с цената на такива доставки;

б) при доставките, посочени в член 5, параграфи 6 и 7, покупната цена на стоките или на подобни стоки, или когато няма покупна цена, себестойността, определена към момента на доставката;

в) при доставките, посочени в член 6, параграф 2, стойността на разходите на дьнъчнозадълженото лице по предоставяне на услугите.

г)   при доставките, посочени в член 6, параграф 3, пазарната цена на предоставяните услуги

“Пазарна цена” на услугите означава сумата, която на етапа на търговска реализация, на който се извършва доставката, би платил получателят на независим от него доставчик на територията на страната към момента на доставката при условия на лоялна конкуренция, за да получи въпросните услуги.

2. Данъчната основа включва:

а) данъци, мита, налози и такси с изключение на самия данък върху добавената стойност;

б) съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като комисионна, опаковка, транспорт и застраховка. Разходите, предмет на отделно споразумение, могат да бъдат считани за съпътстващи от държавите-членки.

3. Данъчната основа не включва:

а) намаленията на цените като отстъпка за предсрочно плащане;

б) отстъпките от цените и намаленията, предоставени на получателя към момента на доставката;

в) сумите, които данъчнозадължено лице получава от купувача или получателя за възстановяване на разходи, платени от името и за сметка на последния и изрично посочени в неговите книги. Данъчнозадълженото лице трябва да представи доказателства за действителния размер на този разход и няма право да приспада данъка, който може да е бил начислен върху тези сделки.

Б. Внос на стоки

1. Данъчната основа е:

а) цената, платена или дължима от вносителя, когато тази цена е единствената насрещна престация съгласно определението в част А, параграф 1, буква а);

б) пазарната стойност, когато не се плаща цена или когато платената или дължимата цена не е единствената насрещна престация за внесените стоки.

“Пазарна стойност” на внесените стоки означава сумата, която на етапа на търговска реализация, на който се извършва вносът, би платил вносителят на независим от него доставчик в страната, от която се изнасят стоките, към момента на изискуемост на данъка при условия на лоялна конкуренция, за да получи въпросните стоки.

2. Държавите-членки могат да приемат за данъчна основа стойността, определена в Регламент (ЕИО) № 803/685.

3. Данъчната основа включва, доколкото не са вече включени:

а) данъците, митата, налозите и другите такси, дължими извън страната-вносител, както и дължимите при внос, с изключение на начислявания върху тази данъчна основа данък върху добавената стойност;

б) съпътстващите разходи като комисионна, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

“Първо местоназначение” означава мястото, посочено в товарителницата или в друг транспортен документ, чрез който стоките се внасят в страната-вносител. Когато няма такова посочване, за първо местоназначение се взема мястото на първото прехвърляне на товара в страната-вносител.

По същия начин държавите-членки могат да включват в данъчната основа горепосочените съпътстващи разходи, когато те възникват в резултат от превоз до друго местоназначение, ако същото е известно към момента на настъпване на данъчното събитие.

4. Данъчната основа не включва елементите, посочени в част А, параграф 3, букви а) и б).

5. Когато стоките са били временно изнесени и се внасят повторно, след като в чужбина са претърпели ремонт, обработка или адаптация, или доработка или преработка, и повторният внос не е освободен съгласно разпоредбите на член 14, параграф 1, буква е), държавите-членки предприемат стъпки, третирането на стоките за целите на облагане с данък върху добавената стойност да бъде същото, каквото би било, ако горепосочените дейности биха били извършени на територията на страната.

В. Разни

1. При анулиране, отказ или пълно или частично неплащане, или при намаляване на цената след извършване на доставката, данъчната основа се намалява съответно при условия, определени от държавите-членки.

При пълно или частично неплащане обаче държавите-членки могат да дерогират от тази разпоредба.

2. Когато информацията, служеща да определяне на данъчната основа, е изразена във валута, различна от валутата на държавата-членка, в която се извършва оценката, валутният курс се определя в съответствие с член 12 от Регламент (ЕИО) № 803/68.

3. Що се отнася до разходите за опаковки, подлежащи на връщане, държавите-членки могат:

— или да ги изключат от данъчната основа и вземат необходимите мерки за съответното й коригиране в случай, че опаковките не бъдат върнати,

— или да ги включат в данъчната основа и вземат необходимите мерки за съответното й коригиране в случай, че опаковките бъдат върнати.

ДЯЛ IХ

ДАНЪЧНИ СТАВКИ

Член 12

1. Данъчната ставка, приложима към облагаемите сделки, е тази, действаща по време на данъчното събитие. Обаче:

а) в случаите, предвидени във втората и третата алинея от член 10, параграф 2, приложимата данъчна ставка е тази, действаща в момента, когато данъкът става изискуем;

б) в случаите, предвидени във втората и третата алинея от член 10, параграф 3, приложимата данъчна ставка е тази, действаща при подаването на молбата за освобождаване на стоките за вътрешно потребление.

2. При изменение на данъчните ставки държавите-членки могат:

— да правят корекции в случаите, предвидени в параграф 1, буква а), за да бъде отчетена данъчната ставка, приложима към момента на доставката на стоките или услугите;

— да приемат всички необходими преходни мерки.

3. Стандартната ставка на данъка върху добавената стойност се определя от всяка държава-членка като процентен дял от данъчната основа и е една и съща за доставката на стоки и за доставката на услуги.

4. В някои случаи доставката на стоки или услуги може да подлежи на облагане с увеличена или намалена ставка. Всяка намалена ставка се определя така, че сумата на данъка върху добавената стойност, получена в резултат от прилагането й, да позволява от нея нормално да бъде приспадан целият данък върху добавената стойност, който подлежи на приспадане съгласно разпоредбите на член 17.

5. При вноса на стоки се прилага същата данъчна ставка, която е в действие относно доставката на подобни стоки на територията на страната.

ДЯЛ Х

ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ

Член 13

Освободени доставки на територията на страната

А. Освободени доставки при някои дейности от обществен интерес

1. Без да се нарушават други общностни разпоредби, държавите-членки при условия, които те определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на правилата за освободени доставки и да предотвратят възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба, освобождават от данък върху добавената стойност:

а) доставката от обществените пощенски служби на услуги, различни от пътнически транспорт и далекосъобщителни услуги, и съпътстващата ги доставка на стоки;

б) болничната и медицинската помощ и тясно свързаните с тях дейности, извършвани от публичноправни субекти или, при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, от болници, терапевтични или диагностични медицински центрове и други надлежно признати заведения с подобно предназначение;

в) предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, определени от съответната държава-членка;

г) доставката на човешки органи, кръв и кърма;

д) доставката на услуги, извършвани от зъботехници по занятие, както и доставките на зъбни протези, извършвани от зъболекари и зъботехници;

е) доставката на услуги, извършвани самостоятелни групи лица, чиито дейности са освободени или не се облагат с данък върху добавената стойност, с цел предоставяне на техните членове на услугите, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато такива групи изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията;

ж) доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, включително тези услуги, доставяни от старчески домове, от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни от съответната държава-членка;

з) доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със защитата на децата и младежите, от страна на публичноправни субекти или други организации признати за благотворителни от съответната държава-членка;

и) детското или младежкото образование, училищното или университетското образование, професионалното обучение или преквалификация, включително доставката на стоки и на услуги, тясно свързани с него, осъществявани от публичноправни субекти с такъв предмет на дейност или от други организации, определени от съответната държава-членка за организации със сроден предмет;

к) частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование;

л) осигурявяне на персонал от религиозни или философски институции за дейностите, предвидени в букви б), ж), з) и и) от настоящия член и за целите на духовното благосъстояние;

м) доставката на услуги и на стоки, тясно свързани с тях, в полза на техните членове срещу членски внос, определен в съответствие с техните правила, от нестопански организации, поставящи си цели  от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, при условие че освобождаването не би довело нарушаване на конкуренцията;

н) някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание, доставяни от нестопански организации на лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание;

о) някои културни услуги и стоки, тясно свързани с тях, доставяни от публичноправни субекти или от други културни организации, признати от съответната държава-членка;

п) доставката на услуги и стоки от организации, чиито дейности са освободени съгласно разпоредбите на букви б), ж), з), и), м), н) и о) по-горе, във връзка с прояви за набиране на средства, организирани изключително в тяхна полза, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията. Държавите-членки могат да въвеждат всякакви необходими ограничения, що се отнася по-специално до броя на такива прояви или до размера на постъпленията, които дават право на освобождаване;

р) доставката на транспортни услуги за болни или ранени лица със специално предназначени превозни средства от  организации, притежаващи надлежно разрешение за това ;

с) дейностите на обществени радио и телевизионни организации освен дейностите с търговски характер.

2. а) Държавите-членки могат да поставят предоставянето на право на организациите, различни от публичноправните субекти, да освобождават всяка от доставките, предвидени в букви б), ж), з), и), м), н) и о) от параграф 1 в зависимост от това дали във всеки отделен случай същите отговарят на едно или повече от следните условия:

— не се стремят системно към реализиране на печалба, а реализираната независимо от това печалба не се разпределя, а се използва за продължаването или подобряването на доставяните услуги;

— управлявани са и са администрирани по същество на доброволна основа от лица, които нямат пряк или косвен интерес, било то лично или чрез посредници, от резултатите на въпросните дейности;

— определят цени, утвърдени от държавните органи или ненадвишаващи така утвърдените цени, или, за услугите, които не подлежат на утвърждаване, цени, по-ниски от определяните за подобни услуги от търговските предприятия, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност;

— освобождаването на въпросните услуги, не би довело до нарушаване на конкуренцията, поставяйки в неизгодно положение търговските предприятия, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност.

б) Доставката на услуги или стоки не се освобождава съгласно разпоредбите на букви б), ж), з), и), м), н) и о) от параграф 1, ако:

— не е от съществено значение за освободената сделка;

— основното й предназначение е реализирането на допълнителен доход за организацията чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция с тези, извършвани от търговските предприятия, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност.

Б. Други освободени доставки

Без да се нарушават други общностни разпоредби, държавите-членки при условия, които те определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на правилата за освободени доставки и да предотвратят възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба, освобождават от данък върху добавената стойност:

а) застрахователните и презастрахователните сделки, включително. свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти;

б) отдаването под наем или аренда на недвижимо имущество с изключение на:

1. настаняването съгласно законовите определения на държавите-членки в хотелиерския сектор или в сектори с подобна функция, включително настаняването във ваканционни лагери или на площадки, благоустроени за ползване като къмпинги;

2. отдаването под наем на помещения и площадки за паркиране на превозни средства;

3. отдаването под наем на неподвижно монтирани машини и оборудване;

4. отдаването под наем на сейфове.

Държавите-членки могат да прилагат и други изключения от обхвата на настоящата разпоредба за освобождаване;

в) доставката на стоки, използвани изцяло за дейност, освободена съгласно настоящия член или съгласно член 28, параграф 3, буква б), когато стоките не са дали основание да бъде упражнено правото на приспадане, или на стоки, за чието придобиване или производство по силата на член 17, параграф 6 данъкът върху добавената стойност не е станал подлежащ на приспадане;

г) следните сделки:

1. отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на кредитора;

2. договарянето или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства, както и управлението на кредитните гаранции от страна на кредитора;

3. сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други договорни инструменти, но с изключение на събирането на дългове и факторинг;

4. сделките, включително договаряне, засягащи валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на предметите с колекционерска стойност; за “предмети с колекционерска стойност” се считат монетите от злато, сребро и други метали или банкнотите, които обикновено не се използват като законно платежно средство, или монетите с нумизматична стойност.

5. сделките, включително договаряне, с изключение на управление и отговорно пазене, с акции и дялове на дружества и сдружения, необезпечени облигации и други ценни книжа с изключение на:

— ценни книжа, установяващи права върху стоки ;

— правата или ценните книжа, посочени в член 5, параграф 3.

6. управлението на специални инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите-членки.

д) доставката по номинална стойност на пощенски марки, валидни за употреба при пощенски услуги на територията на страната, гербови марки и други подобни марки;

е) залагането, лотариите и другите форми на хазарт при условия и ограничения, постановени от държавите-членки;

ж) доставката на сгради или части от сгради, както и на земята, която заемат, с изключение на случаите, посочени в член 4, параграф 3, буква а);

з) доставката на незастроена земя с изключение на земята за строеж, посочена в член 4, параграф 3, буква б).

В. Право на избор

Държавите-членки могат да дават на данъкоплатците право на избор по отношение на данъчното облагане в случаите на:

а) отдаване под наем и аренда на недвижими имоти;

б) сделките, посочени в част Б, букви  г ), ж) и з) по-горе.

Държавите-членки могат да ограничават обхвата на правото на избор и определят условията за неговото прилагане.

Член 14

Освободени доставки при внос

1. Без да се нарушават други общностни разпоредби, държавите-членки при условия, които те определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на правилата за освободени доставки и да предотвратят възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба, освобождават от данък върху добавената стойност:

а) крайния внос на стоки, чиято доставка от данъчнозадължено лице би била освободена от данък във всички случаи в страната;

б) вноса на стоки съгласно декларация за транзитен режим;

в) вноса на стоки, декларирани под режим на временен внос, които поради това отговарят на условията за освобождаване от мита или които биха отговаряли на тези условия при внос от трета страна;

г) крайния внос на стоки, отговарящи на условията за освобождаване от мита и митнически такси освен предвидените в Общата митническа тарифа, или които биха отговаряли на тези условия при внос от трета страна. При това обаче държавите-членки имат право да откажат освобождаване, когато то би оказало сериозен ефект върху условията на конкуренция на националния пазар;

д) повторния внос от лицето-износител на стоки при запазване на състоянието, в което са били изнесени, когато стоките отговарят на условията за освобождаване от мита и митнически такси или биха отговаряли на тези условия при внос от трета страна;

е) повторния внос на движима материална собственост от лицето-износител или от друго лице за сметка на първото, когато по време на престоя му в друга държава-членка върху имуществото е извършена работа, която е била обложена без право на приспадане или възстановяване на данъка;

ж) вноса на стоки:

— под дипломатически или консулски режим, които отговарят на условията за освобождаване от мита и митнически такси или биха отговаряли на тези условия при внос от трета страна;

— от международни организации, признати за такива от държавните органи на страната-домакин, както и от членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните щаб-квартири;

— на територията на държави-членки, които са страни по Северноатлантическия договор, от въоръжените сили на други държави-страни по същия договор за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги граждански персонал, или за снабдяване на техните офицерски или войнишки столове, когато силите участват в общите отбранителни дейности;

з) вноса в пристанища от предприятия за морски риболов на техния улов, непреработен или след консервираща обработка за търговска реализация, но преди да бъде доставен;

и) доставката на услуги във връзка с вноса на стоки, когато стойността на услугите е включена в данъчната основа в съответствие с член 11, част Б, параграф 3, буква б);

к) вноса на злато от централни банки.

2. Комисията внася в Съвета при първа възможност предложения за установяване на данъчни правила на Общността относно изясняване на обхвата на освободените доставки, посочени в параграф 1, както и подробните условия за тяхното прилагане.

До влизането на тези правила в сила държавите-членки могат:

— да запазят действащите си национални разпоредби относно въпроси, свързани с горните разпоредби;

— да адаптират своите национални разпоредби, за да сведат до минимум  нарушаването на конкуренция и в частност необлагането или двойното облагане с данък върху добавената стойност в Общността;

— да прилагат най-целесъобразните по тяхна преценка административни процедури на освобождаване.

Държавите-членки информират Комисията, която информира останалите държави-членки, относно приетите и приеманите от тях мерки в изпълнение на предходните разпоредби.

Член 15

Освободени доставки при износ, приравнени на него сделки и международен транспорт

Без да се нарушават други общностни разпоредби, държавите-членки при условия, които те определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на правилата за освободените доставки и да предотвратят възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба, освобождават от данък върху добавената стойност:

1. доставката на стоки, експедирани или превозвани до местоназначение извън територията на страната, определена съгласно член 3, от или за сметка на продавача;

2. доставката на стоки, експедирани или превозвани до местоназначение извън територията на страната, определена съгласно член 3, от или за сметка на купувач, който не е установен на територията на страната, с изключение на стоките, превозвани от самия купувач, за оборудване и зареждане с гориво и провизии на плавателни съдове за развлечения и частни самолети или на други средства за превоз за лични нужди;

3. доставката на услуги, състоящите си от работа върху движимо имущество, придобито или внесено, за да бъде подложено на такава работа на територията на страната, определена съгласно член 3, и експедирано или превозвано извън територията на страната от лицето, предоставящо услугите, или от неговия получател, който не е установен на територията на страната, или за сметка на някой от двамата;

4. доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии на съдове:

а) използвани за навигация в открито море и платен превоз на пътници или за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности;

б) използвани за морски спасителни или помощни работи или за крайбрежен риболов, като в последния случай се изключват провизиите;

в) с военно предназначение съгласно определението в подпозиция 89.01 на Общата митническа тарифа, напускащи страната с направление към чужди пристанища или пристани.

Държавите-членки могат обаче да ограничават обхвата на тази разпоредба за освобождаване до влизане в сила на общностните данъчни правила в тази област;

5. доставката, модификацията, ремонта, поддръжката, чартирането и наемането на морските плавателни съдове, посочени в параграф 4, букви а) и б), както и доставката, наемането, ремонта и поддръжката на оборудването, включително — риболовното, вложено или използвано на такива съдове;

6. доставката, модификацията, ремонта, поддръжката, чартирането и наемането на въздухоплавателни средства, ползвани от авиолинии, опериращи срещу заплащане по международни маршрути, както и доставката, наемането, ремонта и поддръжката на оборудването, вложено или използвано в такива средства;

7. доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии на посочените в параграф 6 въздухоплавателни средства;

8. доставката на услуги освен посочените в параграф 5 за непосредствените нужди на посочените в този параграф морски плавателни съдове или техния товар;

9. доставката на услуги освен посочените в параграф 6 за непосредствените нужди на посочените в този параграф въздухоплавателни средства или техния товар;

10. доставката на стоки и услуги:

— под дипломатически и консулски режим;

— на международни организации, признати за такива от държавните органи на страната-домакин, както и на членове на такива организации при ограниченията и условията, постановени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните щаб-квартири;

— извършена в държавата-членка, която е страна по Северноатлантическия договор, и предназначена за въоръжените сили на други държави-страни по същия договор за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги граждански персонал, или за снабдяване на техните офицерски или войнишки столове, когато силите участват в общите отбранителни дейности.

Тази разпоредба за освобождаване се прилага при условията и ограниченията, постановени от държавите-членки, до приемането на общностните данъчни правила.

Разпоредбата може да бъде изпълнявана чрез възстановяване на платения данък;

11. доставката на злато за централни банки;

12. стоките, доставяни на утвърдени организации, които ги изнасят в рамките на своите хуманитарни, благотворителни или образователни дейности в чужбина. Тази разпоредба може да бъде изпълнявана чрез възстановяване на платения данък;

13. доставката на услуги, включително транспорт и съпътстващите го сделки, но с изключение на доставката на услуги, освободени съгласно член 13, когато услугите са пряко свързани с транзитното преминаване или износа на стоки или с вноса на стоки, ползващи се от разпоредбите на член 14, параграф 1, букви б) и в), и член 16, параграф 1;

14. услугите, доставяни от брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато услугите са част от сделки, посочени в настоящия член, или от сделки, извършвани извън територията на страната, определена в член 3.

Тази разпоредба за освобождаване не се прилага за туристически агенти, които доставят от името и за сметка на пътника услуги, доставяни в други държави-членки.

Член 16

Особени освободени доставки, свързани с международния стоков трафик

1. Без да се нарушават други общностни разпоредби, държавите-членки могат при спазване на разпоредбата на член 29 относно консултациите да вземат специални мерки, за да  освободят от облагане с данък върху добавената стойност всички или някои от следните сделки, при условие че сделките не целят крайно ползване и/или потребление и че сумата на данъка върху добавената стойност, начислена при влизане за вътрешно потребление, съответства на сумата на данъка, която би следвало да бъде начислена, ако всяка от сделките би била обложена при вноса или на територията на страната:

А. Вноса на стоки, предназначени да бъдат:

а) поставени под митнически режим и, когато е приложимо, предадени на временно съхранение по смисъла на Директива 68/312/ЕИО6;

б) поставени под режим на свободна зона по смисъла на Директива 69/75/ЕИО7; 

в) поставени под режим на антрепозитен склад по смисъла на Директива 69/74/ЕИО8;

г) допуснати във водите или на сухоземните крайбрежни ивици, посочени в член 4 от Регламент (ЕИО) № 1496/689;

д) поставени под складов режим, различен от антрепозитния, или режим на входяща обработка.

Б. Доставката на стоки, превозвани до местата, посочени в част А по-горе, и доставката на услуги, свързани с тази доставка;

В. Доставката на стоки и услуги, извършвана на местата, изброени в част А по-горе, и оставащи под един от посочените в същата точка режими

Г. Доставката на стоки, оставащи под режим на транзитно преминаване или временен внос, посочени  в член 14, параграф 1, букви б) и в), както и доставката на услуги, свързани с тази доставка.

2. При спазване разпоредбата на член 29 за консултациите държавите-членки могат да освобождават вноса и доставката на стоки за данъчнозадължено лице, което възнамерява да изнесе стоките, без да ги променя, или след преработка, както и доставката на услуги, свързани с износната дейност на лицето, до равностойността на реализирания от лицето износ за предходните 12 месеца.

3. Комисията внася в Съвета при първа възможност предложения относно общ ред за прилагане на данъка върху добавената стойност към доставките, посочени в параграфи 1 и 2.

ДЯЛ ХI

ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪКА

Член 17

Възникване и обхват на правото на приспадане

1. Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

2. Доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на неговата облагаема сделка, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък:

а) дължимия или платен данък върху добавената стойност за стоки или услуги, които друго данъчнозадължено лице му е доставило или предстои да му достави;

б) дължимия или платен данък върху добавената стойност за внос на стоки;

в) дължимия данък върху добавената стойност съгласно член 5, параграф 7, буква а) и член 6, параграф 3.

3. Държавите-членки дават също на всяко данъчнозадължено лице правото на приспадане или възстановяване на данъка върху добавената стойност, посочен в параграф 2, доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на:

а) сделки, свързани със стопанските дейности, посочени в член 4, параграф 2, които се извършват в друга страна и които биха отговаряли на условията за приспадане на данъка, ако биха били извършени на територията на страната;

б) сделки, които са освободени съгласно член 14, параграф 1, буква и) и съгласно член 15 и член 16, параграф 1, части Б, В и Г, и параграф 2;

в) всяка от сделките, освободени съгласно член 13, част Б, букви а) и г), точки 1-5, когато получателят е установен извън Общността или когато сделките са пряко свързани със стоките, предназначени за износ в страна извън Общността.

4. Съветът се задължава да положи усилия да приеме преди 31 декември 1977 г. по предложение на Комисията и с единодушие правила на Общността относно реда за възстановяване на данъка в съответствие с параграф 3 на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната. До влизането в сила на тези правила държавите-членки сами определят начина на възстановяване. Когато данъчнозадълженото лице няма местожителство на територията на Общността, държавите-членки могат да откажат да възстановят данъка или да наложат допълнителни условия.

5. Що се отнася до стоките и услугите, предназначени да бъдат използвани от данъчнозадълженото лице както за сделки, попадащи в обхвата на параграфи 2 и 3, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане, приспада се само частта от данъка върху добавената стойност, която се приписва на първата категория сделки.

Тази част се определя в съответствие с член 19 за всички сделки, извършвани от данъчнозадълженото лице.

Обаче държавите-членки могат:

а) да разрешат на данъчнозадълженото лице да определи съответната част за всяко направление на стопанската си дейност при условие, че за всяко от направленията се води отделна отчетност;

б) да задължат данъчнозадълженото лице да определи съответната част за всяко направление на стопанската си дейност и да води отделна отчетност за всяко от направленията;

в) да разрешат или да задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането на база използването на всички или на част от стоките и услугите;

г) да разрешат или да задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането в съответствие с разпоредбата на първата алинея за всички стоки и услуги, използвани за всички сделки, посочени в нея;

д) да предвидят за случаите, в които неподлежащият на приспадане от данъчнозадълженото лице данък върху добавената стойност е в незначителен, той да бъде третиран като нулев.

6. В срок, не по-дълъг от 4 години от датата на влизане в сила на настоящата директива, Съветът се задължава да вземе единодушно решение по предложение на Комисията относно разходите за които не се допуска приспадане на данъка върху добавената стойност. Не се допуска в никакъв случай приспадане на данъка върху добавената стойност за разходи, които не са строго стопански, като например — за луксозни стоки и услуги, развлечения или представителни цели.

До влизане в сила на горните правила държавите-членки могат да запазят всички изключения, предвидени  в тяхното национално законодателство към датата на влизане в сила на настоящата директива.

7. При спазване на разпоредбата на член 29 за консултациите всяка държава-членка може по причини, свързани със стопанския цикъл, да изключва изцяло или частично всички или някои от капиталовите стоки или други стоки от системата на приспадане. За поддържане на еднакви условия на конкуренция държавите-членки могат, вместо да отказват приспадане, да облагат стоките, произведени от данъчнозадълженото лице или закупени или внесени в страната от него, по такъв начин, че данъкът да не надхвърля данъка върху добавената стойност, който би бил начислен върху придобиването на подобни стоки.

Член 18

Правила, регулиращи правото на приспадане

1. За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице е длъжно:

а) в случаите на приспадане съгласно член 17, параграф 2, буква а), да притежава фактура, съставена в съответствие с изискванията на член 22, параграф 3;

б) в случаите на приспадане съгласно член 17, параграф 2, буква б), да притежава документ за внос, в който данъчнозадълженото лице е посочено като получател или вносител и който посочва или дава възможност за изчисляване сумата на дължимия данък;

в) в случаите на приспадане съгласно член 17, параграф 2, буква в), да спази формалностите, установени от всяка държава-членка.

г) когато се изисква да плати данък като получател или купувач в случай на приложение на член 21, параграф 1, да спази формалностите, установени от всяка държава-членка.

2. Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия данък върху добавената стойност за даден данъчен период на общата сума на данъка, по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и може да бъде упражнено съгласно разпоредбите на параграф 1 правото на приспадане.

Държавите-членки обаче могат да изискват за данъчнозадължени лица, които инцидентно извършват сделките, определени в член 4, параграф 3, правото на приспадане да бъде упражнявано само по време на доставката.

3. Държавите-членки определят условията и реда, при които на данъчнозадължено лице може да бъде разрешено да извърши приспадане, което то не е извършило в съответствие с разпоредбите на параграфи 1 и 2.

4. Когато за даден данъчен период сумата на разрешеното приспадане превишава сумата на дължимия данък, държавите-членки могат или да възстановят надвзетия данък или да прехвърлят разликата към следващия период при условия, които те определят.

Държавите-членки обаче могат да откажат възстановяване или прехвърляне, ако разликата е незначителна.

Член 19

Изчисляване на подлежащата на приспадане част

1. Подлежащата на приспадане част съгласно първата алинея от член 17, параграф 5 представлява дробна величина:

— с числител общата сума без данък върху добавената стойност на годишния оборот, който се приписва на сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане съгласно член 17, параграфи 2 и 3, и

— знаменател общата сума без данък върху добавената стойност на годишния оборот, който се приписва на сделките включени в числителя и на сделките, за които данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане. Държавите-членки могат също да включват в знаменателя сумата на субсидиите освен посочените в член 11, част А, параграф 1, буква а).

Частта се определя на годишна база в процентно изражение със закръгляне до цифра, която не превишава следващата единица.

2. Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1, от изчислението на подлежащата на приспадане част се изключват сумите от оборота при доставките на капиталови стоки, ползвани от данъчнозадълженото лице за нуждите на стопанската му дейност. Сумите от оборота при сделки, посочени в член 13, част Б, буква г), доколкото сделките са съпътстващи, както и оборотите при съпътстващи сделки с недвижими имоти и съпътстващи финансови сделки, също се изключват. Когато държавите-членки упражняват правото си съгласно член 20, параграф 5 да не изискват корекция относно капиталови стоки, те могат да включват оборотите от разпореждане с капиталови стоки в изчислението на подлежащата на приспадане част.

3. Временно определената част за текущата година е равна на частта, изчислена на база сделките за предходната година. Ако няма такива сделки за предходната година или сумите са незначителни, подлежащата на приспадане част се определя по предварителна оценка под надзора на данъчните власти от данъчнозадълженото лице въз основа на неговите прогнози. Държавите-членки обаче могат да запазят своите действащи понастоящем правила.

Приспаданията, основаващи се на такава предварителна част се коригират, когато частта бъде окончателно изчислена през следващата година. 

Член 20

Корекции на приспаданията

1. Първоначално определената сума за приспадане се коригира по ред, определен от държавите-членки, когато в частност:

а) приспадната сума е по-голяма или по-малка от сумата, на която данъчнозадълженото лице е имало право;

б) след подаване на декларацията възникнат някои изменения на елементите, въз основа на които е определена сумата за приспадане, и в частност — разваляне на покупко-продажби или намаление на цени; корекции обаче не се извършват за сделки, по които не е извършено никакво или е извършено частично плащане, както и при унищожаване, погиване или кражба на имущество, доказани или потвърдени по съответния ред, и при даване на подаръци с малка стойност или мостри, посочени в член 5, параграф 6. Държавите-членки обаче могат да изискват корекции при сделки, по които не е извършено никакво или е извършено частично плащане, както и при кражба на имущество.

2. За капиталовите стоки корекциите се разпределят за период от пет години, включително годината на придобиване или производство на стоките. Годишната корекция се извършва само върху една пета от начисления за стоките данък. Корекцията се извършва въз основа на измененията на полагащото се приспадане през следващите години в сравнение с годината на придобиване или производство на стоките.

Чрез дерогация от предходната алинея, държавите-членки могат да  установят за корекцията период от пълни пет години, считано от времето на първото използване на стоките.

За недвижимиге имоти, придобити като капиталови стоки, периодът на корекция може да бъде удължен на десет години.

3. При доставка по време на периода на корекция за капиталовите стоки се счита, че те все още се използват за стопански цели от данъчнозадълженото лице до изтичането на периода на корекция. За тези стопански дейности се допуска, че са изцяло облагаеми, когато доставката на посочените стоки е облагаема. Когато доставката е освободена, същото се допуска и за дейностите. Корекцията се извършва само веднъж за целия остатък от периода на корекция.

В последния случай обаче държавите-членки могат да се откажат от изискването за корекция, доколкото купувачът е данъчнозадължено лице, ползващо въпросните капиталови стоки само за сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане.

4. За прилагане на разпоредбите на параграфи 2 и 3 държавите-членки могат:

— да дефинират понятието за капиталови стоки;

— да посочат сумата на данъка, която се отчита за корекцията;

— да приемат всякакви подходящи мерки, така че корекцията да не води до някакво неоснователно предимство;

— да допускат опростен административен ред.

5. Ако в някоя държава-членка практическият ефект от прилагането на параграфи 2 и 3 би бил незначителен, държавата-членка може при спазване разпоредбата на член 29 за консултациите да се откаже от прилагането на тези параграфи, като вземе предвид необходимостта от това да бъде избегнато нарушаване на конкуренция, общия данъчен ефект в държавата-членка и необходимостта от избягване на излишни административни дейности.

6. Когато данъчнозадължено лице преминава от нормалния в специален режим на данъчно облагане и обратно, държавите-членки могат да вземат всички необходими мерки, така че данъчнозадълженото лице да не бъде облагодетелствано или ощетено неоснователно.

ДЯЛ ХII

ЛИЦА - ПЛАТЦИ НА ДАНЪКА

Член 21

Лица-платци пред властите

Лица-платци на данъка върху добавената стойност са:

1. При вътрешната система:

а) данъчнозадължените лица, които извършват облагаеми сделки с изключение на сделките, посочени в член 9, параграф 2, буква д), и извършваните от данъчнозадължено лице с местожителство в чужбина. Когато облагаемата сделка е извършена от данъчнозадължено лице с местожителство в чужбина, държавите-членки могат да приемат разпоредби, съгласно които данъкът се плаща от друго лице, а не от данъчнозадълженото лице с местожителство в чужбина. Inter alia за такова друго лице може да бъде посочен данъчен представител или друго лице, за което се извършва облагаемата сделка. Държавите-членки могат също да предвидят някой друг освен данъчнозадълженото лице да бъде солидарно отговорен за плащането на данъка;

б) лицата, на които се доставят услуги, попадащи в обхвата на член 9, параграф 2, буква д), от данъчнозадължено лице с местожителство в чужбина. Държавите-членки могат обаче да изискват доставчикът на услугите да бъде солидарно отговорен за плащането на данъка;

в) всяко лице, което посочи данъка върху добавената стойност във фактура или друг документ, служещ за фактура.

2. При внос: лицето или лицата, посочени или приети за платци от държавите-членки, в които се внасят стоките.

ДЯЛ ХIII

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОТГОВОРНИТЕ ПЛАТЦИ

Член 22

Задължения при вътрешната система:

1. Всяко данъчнозадължено лице декларира започването, промените и прекратяването на дейността си като данъчнозадължено лице.

2. Всяко данъчнозадължено лице следва да води достатъчно подробна счетоводна отчетност, която дава възможност за прилагане на данъка върху добавената стойност и за извършване на проверки от данъчния орган.

3. а) Всяко данъчнозадължено лице издава фактура или друг документ, служещ за фактура, за всички стоки и услуги, които доставя на друго данъчнозадължено лице, като запазва копие от фактурата.

Всяко данъчнозадължено лице издава фактура за плащанията по сметка, направени в негова полза от друго данъчнозадължено лице, преди да бъде извършена или приключена доставката на стоки или услуги.

б) Във фактурата се посочва ясно цената без данъка, съответният данък, начислен по всяка от ставките, и освободените доставки, ако има такива.

в) Държавите-членки определят критериите, според които даден документ може да служи за фактура.

4. Всяко данъчнозадължено лице подава данъчна декларация в срок, определен от всяка държава-членка. Този срок не може да бъде по-дълъг от два месеца след изтичането на предходния данъчен период. Данъчният период може да бъде определен от държавите-членки на един или два месеца, или тримесечие. Държавите-членки могат да определят и друга продължителност на данъчния период при условие, че той не надхвърля 1 година.

Данъчната декларация трябва да съдържа цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, както и сумите за приспадане, и — по целесъобразност и доколкото се счита, че е необходимо за установяване на данъчната основа — общата сума на сделките, отнасящи се до данъка и приспаданията, и общата сума на освободените доставки.

5. Всяко данъчнозадължено лице плаща нетната сума на данъка върху добавената стойност при подаване на декларацията. Държавите-членки могат обаче да определят друга дата за плащане на сумата или да изискват междинно плащане.

6. Държавите-членки могат да изискват данъчнозадълженото лице да подаде заявление, включващо информацията, посочена в параграф 4, и отнасящо се до всички сделки, извършени през предходната година. Заявлението трябва да съдържа цялата информация, необходима за извършването на корекции.

7. Държавите-членки вземат всички необходими мерки, така че лицата, които в съответствие с член 21, точка 1, букви а) и б) са считани за лица-платци вместо данъчнозадължено лице, установено в друга страна, или които са солидарно отговорни за плащането с него, да спазват горепосочените задължения относно деклариране и плащане.

8. Без това да засяга разпоредбите, които следва да бъдат приети в изпълнение на член 17, параграф 4, държавите-членки могат да налагат други задължения, които считат за необходими за правилното налагане и събиране на данъка, както и за предотвратяването на измами.

9. Държавите-членки могат да освобождават данъчнозадължените лица:

— от някои задължения;

— от всички задължения, когато съответните данъчнозадължени лица извършват само освободени от данък сделки;

— от плащане на дължимия данък, когато сумата е незначителна.

Член 23

Задължения при внос

Относно вносните стоки държавите-членки приемат подробни правила за деклариране и плащане.

В частност държавите-членки могат да предвидят данъкът върху добавената стойност, платим при вноса на стоки от данъчнозадължени лица или от лица-платци, или от някои категории такива лица, да не се плаща по време на вноса при условие, че данъкът се посочва като такъв в декларация, подавана съгласно член 22, параграф 4.

ДЯЛ ХIV

СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ

Член 24

Специален режим за малките предприятия

1. Държавите-членки, които биха срещнали трудности в прилагането на общия данъчен режим към малките предприятия поради дейностите или структурата на тези предприятия, имат право при определени от тях условия и ограничения, но при спазване на разпоредбата на член 29 за консултациите, да прилагат опростени процедури за начисляване и събиране на данъка като например режим на единна данъчна ставка , при условие че това не води до неговото намаляване.

2. До датата, която следва да бъде определена от Съвета единодушно по предложение на Комисията, но която не може да бъде по-късна от датата, на която начисляването на данъка върху вноса и възстановяване на данъка върху износа в търговския обмен между държавите-членки бъдат отменени:

а) държавите-членки, които са се възползвали от правото си съгласно член 14 от втората Директива на Съвета от 11 април 1967 г. да въведат освободени доставки или прагови освобождавания, могат да запазят съответните си разпоредби и реда за тяхното прилагане, ако те съответстват на системата на данък върху добавената стойност.

Държавите-членки, които прилагат освобождаване от данък на данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е по-малък от равностойността в национална валута на 5 000 Европейски разчетни единици по обменния курс за деня на датата на приемане на настоящата Директива, могат да разширят обхвата на освобождаване до годишен оборот в размер до 5 000 Европейски разчетни единици.

Държавите-членки, които прилагат прагово освобождаване, не могат нито да увеличават горната граница на праговите освобождавания, нито да въвеждат по-благоприятни условия за даването им;

б) държавите-членки, които не са се възползвали от това си право, могат да освобождават от данък данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот е най-много равен на равностойността в национална валута на 5 000 Европейски разчетни единици по обменния курс за деня на датата на приемане на настоящата директива.

Където е необходимо те могат да дават прагово освобождаване данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот надхвърля горната граница, определена от държавите-членки за прилагане  на освобождаване от данък;

в) Държавите-членки, които прилагат освобождаване от данък на данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е равен или по-голям от равностойността в национална валута на 5 000 Европейски разчетни единици по обменния курс за деня на датата на приемане на настоящата директива, могат да увеличават тази горната граница, за да поддържат реалната й стойност.

3. Понятията за освобождаване и прагово освобождаване се прилагат за доставката на стоки и услуги от малки предприятия.

Държавите-членки могат да изключват някои сделки от обхвата на режима, предвиден в параграф 2. Разпоредбите на параграф 2 не се прилагат в никакъв случай за сделките, посочени в член 4, параграф 3.

4. Оборотът, който служи за критерий при прилагане разпоредбите на параграф 2, се състои от сумата без данък върху добавената стойност на извършените облагаеми доставки на стоки и услуги съгласно членове 5 и 6, включително доставките, освободени чрез възстановяване на платения данък в съответствие с член 28, параграф 2, и доставките, освободени съгласно член 15, доставките, свързани с недвижими имоти, доставките на финансовите услуги, посочени в член 13, част Б, буква г), и доставките на застрахователни услуги, освен ако те не са съпътстващи сделки.

Обаче разпореждането с материални или нематериални дълготрайни активи на предприятие не се отчита при изчисляването на оборота.

5. Освободените от данък данъчнозадължени лица нямат право на приспадане на данъка в съответствие с разпоредбите на член 17 и на посочване на данъка в издаваните от тях фактури или други документи, служещи за фактури.

6. Данъчнозадължените лица, отговарящи на условията за освобождаване от данък, могат да избират между общия данъчен режим и опростения ред, посочен в параграф 1. В този случай те имат право да се ползват от прагово освобождаване, ако такова е предвидено от националното законодателство.

7. При спазване разпоредбата на параграф 1 данъчнозадължените лица, които се ползват от прагово освобождаване, се третират като данъчнозадължени лица при условията на общия режим на данъка върху добавената стойност.

8. На четиригодишни интервали с начална дата 1 януари 1982 г. и след консултация с държавите-членки Комисията докладва на Съвета относно прилагането на разпоредбите на настоящия член. Доколкото е необходимо и отчитайки необходимостта от постигане на дългосрочно хармонизиране на националните законодателства, Комисията прилага към доклада си предложения за:

а) усъвършенстване на особения режим за малките предприятия;

б) адаптиране на националните системи, що се отнася до случаите на освобождаване и прагово освобождаване от данъка върху добавената стойност;

в) адаптиране на лимита от 5 000 Европейски разчетни единици, посочен в параграф 2.

9. Съветът ще вземе решение, когато настъпи подходящият момент, за това дали постигането на целта, посочена в член 4 от първата Директива на Съвета от 11 април 1967 г., налага въвеждането на специален режим за малките предприятия и ако това е необходимо, ще вземе решение относно ограниченията и общите условия за прилагане на този режим. До въвеждането на такъв режим държавите-членки могат да запазят собствените си специални режими, които ще прилагат в съответствие с разпоредбите на настоящия член и последващите актове на Съвета.

Член 25

Общ режим на единна данъчна ставка за земеделските стопани

1. Когато прилагането за земеделските стопани на общия режим на данъка върху добавената стойност или на опростения режим, предвиден от член 24, би породило затруднения, държавите-членки могат да прилагат за земеделските стопани режим на фиксиран процент на компенсация за данъка върху добавената стойност, с цел възстановяване данъка, начислен върху покупките на стоки и услуги от земеделски стопани, ползващи се от режима на единна данъчна ставка съгласно настоящия член.

2. За целите на настоящия член се прилага следните дефиниции:

— “земеделски стопани”: данъчнозадължено лице, което извършва дейността си в едно от определените по-долу предприятия;

— „земеделски, горски или рибни предприятия”: предприятие, считано за такова от всяка от държавите-членки в рамките на производствените дейности, изброени в приложение А;

— “земеделски стопани, ползващи се от фиксиран процент на компенсация”: земеделски стопани, за които се прилага режимът на фиксиран процент на компенсация за данъка върху добавената стойност съгласно разпоредбите на параграф 3 и следващите параграфи;

— “земеделски произведения”: стоки, произведени от земеделско, горско или рибно предприятие във всяка държава-членка в резултат от дейностите, изброени в приложение А;

— “земеделска услуга”: всяка услуга съгласно приложение Б, доставена от земеделски стопани с използване на собствена работна сила и/или чрез оборудването, което е в обичайна наличност в стопанисваното от него земеделско, горско или рибно предприятие;

— “данък върху добавената стойност, начислен върху получени доставки”: общата сума на данъка върху добавената стойност за стоките и услугите, закупени от всички земеделски, горски и рибни предприятия на всяка държава-членка подлежащи на режим на фиксиран процент на компенсация за данъка върху добавената стойност, когато този данък би подлежал на приспадане съгласно член 17 от земеделски стопанин, за който се прилага обикновения режим на данъка върху добавената стойност;

— “фиксирани проценти на компенсация”: процентите, фиксирани от държавите-членки в съответствие с параграф 3 и прилагани от тях в случаите, посочени в параграф 5, така че земеделските производители, ползващи се от фиксиран процент на компенсация, да могат да приспаднат фиксиран процент от данъка върху добавената стойност, начислен върху получени доставки;

— “компенсация с фиксиран процент”: сумата, която се получава при прилагане на фиксирания процент на компенсация, предвиден в параграф 3, към оборота на земеделския производител, ползващ се от фиксиран процент на компенсация, в случаите, посочени в параграф 5.

3. Когато е необходимо, държавите-членки определят фиксирани проценти на компенсация:  и уведомяват Комисията преди прилагането им. Процентите се основават на макроикономически статистически показатели, обхващащи само земеделски стопани, ползващи се от фиксиран процент на компенсация за предходните три години. Процентите не могат да бъдат употребявани за възстановяване на суми в полза на земеделските производители, ползващи се от фиксиран процент на компенсация, превишаващи начисления върху получените доставки данък върху добавената стойност. Държавите-членки имат право да намаляват процентите до нулев размер. Процентът може да бъде закръгляван нагоре или надолу до най-близкия половин  пункт.

Държавите-членки могат да определят различни фиксирани проценти на компенсация за горското стопанство, за различните отрасли на земеделието и за рибното стопанство.

4. Държавите-членки могат да освобождават земеделските производители, ползващи се от фиксиран процент на компенсация, от задълженията, наложени на данъчнозадължените лица съгласно член 22.

5. Фиксираните проценти на компенсация, предвидени в параграф 3, се прилагат към цената на земеделските произведения и земеделските услуги без данъка, доставяни от земеделските производители, ползващи се от фиксиран процент на компенсация, на данъчнозадължени лица, които не са земеделски стопани, ползващи се от фиксиран процент на компенсация. Компенсацията изключва всякакви други форми на приспадане.

6. Държавите-членки могат да предвидят компенсацията с фиксиран процент да бъде плащана:

а) или от данъчнозадълженото лице, на което се доставят стоките или услугите. В този случай данъчнозадълженото лице, на което се доставят стоките или услугите, има право по ред, определен от държавите-членки, да приспада от данъка върху добавената стойност, който дължи, сумата на компенсацията с фиксиран процент, която е платило на земеделските производители, ползващи се от компенсация с фиксиран процент; или

б) от органите на държавната власт.

7. Държавите-членки приемат всички необходими разпоредби за осъществяването на надлежни проверки за плащането на компенсациите с фиксиран процент на земеделските производители, ползващи се от фиксиран процент на компенсация.

8. За всички останали доставки на земеделски произведения и земеделски услуги освен попадащите в обхвата на параграф 5 компенсацията с фиксиран процент се счита за платена от купувача или получателя.

9. Всяка държава-членка може да изключва от режима на компенсация с фиксиран процент някои категории земеделски стопани, за които прилагането на общия режим на данъка върху добавената стойност или на опростения режим, предвиден от член 24, параграф 1, не би довело до административни трудности.

10. Всеки земеделски производител, ползващ се от фиксиран процент на компенсация, може да избере при ред и условия, определени от всяка държава-членка, за него да бъде прилаган общия режим на данъка върху добавената стойност или, съответно, опростения режим, предвиден от член 24, параграф 1.

11. Комисията преди края на петата година от влизането в сила на настоящата директива представя на Съвета нови предложения относно прилагането на данъка върху добавената стойност за сделки със земеделски произведения и услуги.

12. Когато се възползват от възможността за избор, предвидена от настоящия член, държавите-членки фиксират единната данъчна основа на данъка върху добавената стойност, за да прилагат схемата на собствените средства, използвайки общия метод на изчисление съгласно Приложение В.

Член 26

Специален режим за туристически агенти

1. Държавите-членки прилагат данък върху добавената стойност за дейността на туристическите агенти в съответствие с разпоредбите на настоящия член, когато туристическите агенти работят с получатели от свое име и при предоставяне на туристически услуги използват стоки и услуги от други данъчнозадължени лица. Настоящият член не се прилага за туристически агенти, които действат само като посредници и водят данъчно счетоводство в съответствие с член 11, част А, параграф 3, буква в). По смисъла на настоящия член терминът “туристически агент” включва и туроператорите.

2. Всички сделки, извършвани от туристическия агент във връзка с дадено пътуване, се третират като една доставка на услуга от туристическия агент на пътуващото лице. Доставката е облагаема в държавата-членка, в която туристическият агент е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, откъдето пътническият агент е предоставил услугите. Данъчната основа и цената без данъка по смисъла на член 22, параграф 3, буква б) за тази услуга представляват маржа на пътническия агент, т.е., разликата между общата сума, платима от пътуващото лице, без данъка върху добавената стойност и действителната себестойност за туристическия агент на стоките и услугите, предоставени от други данъчнозадължени лица, когато туристът пряко се възползва от тях.

3. Ако доставки, възложени от туристическия агент на други данъчнозадължени лица, се извършват извън Общността, услугата на туристическия агент се третира като освободена посредническа дейност съгласно член 15, параграф 14. Когато тези доставки се извършват както в Общността, така и извън нея, само частта от услугата на туристическия агент, свързана със сделки извън Общността, може да бъде освободена.

4. Начисленият на туристическия агент данък от други данъчнозадължени лица върху доставките, посочени в параграф 2, от които пряко се възползва туристът, не подлежи на приспадане или възстановяване в никоя от държавите-членки.

ДЯЛ ХV

МЕРКИ ЗА ОПРОСТЯВАНЕ

Член 27

1. Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на държавите-членки да въведат специални мерки за дерогация от разпоредбите на настоящата директива, така че да бъде опростен редът за начисляване на данъка или да бъдат предотвратени някои форми на отклонение от или избягване на данъка. Мерките, предназначени за опростяване на реда за начисляване на данъка, не могат освен в пренебрежима степен да засягат сумата на дължимия данък на етапа на крайно потребление.

2. Държавата-членка, желаеща да въведе мерките, посочени в параграф 1, информира Комисията за тези мерки и предоставя на Комисията цялата свързана с тях информация.

3. Комисията в срок от 1 месец информира всички останали държави-членки за предлаганите мерки.

4. Решението на Съвета се счита за прието, ако в срок от 2 месеца от информирането на останалите държави-членки съгласно предходната разпоредба нито Комисията, нито някоя от държавите-членки не поиска въпросът да бъде повдигнат от Съвета.

5. Държавите-членки, които към 1 януари 1977 г. прилагат специални мерки от типа, посочен в параграф 1, могат да ги запазят при условие, че съответно уведомят Комисията преди 1 януари 1978 г., и при условие, че когато такова дерогиране е предназначено за опростяване на реда за начисляване на данъка, то не нарушава изискването, постановено от параграф 1

ДЯЛ ХVI

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 28

1. Всички разпоредби, въведени в сила от държавите-членки съгласно разпоредбите на първите четири тирета на член 17 от втората Директива на Съвета от 11 април 1967 г., престават да бъдат приложими във всяка държава-членка от съответните дати, на които влизат в сила разпоредбите, посочени в параграф 2 от член 1 от настоящата директива.

2. Намалените данъчни ставки и случаите на освобождаване с възстановяване на данъка, платен на предходния етап, които действат на 31 декември 1975 г. и удовлетворяват условията, посочени в последното тире на член 17 от втората Директива на Съвета от 11 април 1967 г., могат да бъдат запазени до дата, определена от Съвета с единодушно решение по предложение на Комисията, но която не може да бъде по-късна от датата, на която начисляването на данъка върху вноса и освобождаването от данъка върху износа в търговския обмен между държавите-членки бъдат отменени. Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че данъчнозадължените лица декларират данните, необходими за определяне на собствените средства във връзка с тези операции.

Въз основа на доклад на Комисията Съветът на всеки пет години прави преглед на горепосочените намалени данъчни ставки и освободени доставки и с единодушно решение по предложение на Комисията приема по целесъобразност мерките за постепенното им премахване.

3. По време на преходния период, посочен в параграф 4, държавите-членки могат:

а) да продължат да облагат сделките, освободени съгласно член 13 или член 15 и изброени в приложение Д към настоящата директива;

б) да продължат да освобождават дейностите, изброени в приложение Е, при условията, действащи в съответната държава-членка;

в) да дават на данъчнозадължените лице правото да избират облагане на освободените сделки при условията, посочени в приложение Ж;

г) да продължат да прилагат разпоредби, дерогиращи от принципа на незабавното приспадане, установен в член 18, параграф 2, първа алинея;

д) да продължат да прилагат мерки, дерогиращи от разпоредбите на член 5, параграф 4, буква в), член 6, параграф 4 и член 11, част А, параграф 3, буква в);

е) да предвиждат за доставките на сгради и земя за строеж, закупени с цел препродажба от данъчнозадължено лице, за което данъкът върху покупката не е подлежал на приспадане, данъчната основа да бъде разликата между продажната цена и покупната цена;

ж) чрез дерогация от член 17, параграф 3 и член 26, параграф 3, да продължават да освобождават без възстановяване на данъка върху получените доставки услугите на пътническите агенти, посочени в член 26, параграф 3. Тази дерогация важи и за пътническите агенти, действащи от името и за сметка на пътника.

4. Преходният период е с първоначална продължителност от пет години, считано от 1 януари 1978 г. Най-късно 6 месеца преди изтичането на този период, при необходимост и след това, Съветът прави преглед на положението във връзка с дерогациите, посочени в параграф 3 въз основа на доклад на Комисията и с единодушно решение определя по предложение на Комисията дали някоя или всички тези дерогации да не бъдат отменени.

5. След изтичане на преходния период пътническият транспорт се облага в страната на отпътуване за частта от пътуването, осъществявано в Общността, в съответствие с  правилника за прилагане, който следва да бъде приет от Съвета с единодушие по предложение на Комисията.

ДЯЛ ХVII

КОМИТЕТ ПО ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

Член 29

1. Създава се консултативен комитет по данъка върху добавената стойност, наричан по-долу “комитетът”.

2. Комитетът се състои от представители на държавите-членки и на Комисията.

Председател на комитета е представител на Комисията.

Комисията осигурява секретариат на комитета.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник .

4. Освен въпросите, подлежащи на консултация съгласно настоящата директива, комитетът разглежда въпросите, повдигнати от неговия председател по негова инициатива или по искане на представител на държава-членка, които засягат прилагането на общностните разпоредби за данъка върху добавената стойност.

ДЯЛ ХVIII

РАЗНИ

Член 30

Международни споразумения

Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на държава-членка да сключи със страна, която не е членка на Общността, или с международна организация споразумение, което може да съдържа дерогации от  настоящата директива. Държавата, желаеща да сключи такова споразумение, поставя въпроса на вниманието на Комисията и представя цялата необходима информация за неговото разглеждане. В срок от един месец Комисията информира останалите държави-членки.

Решението на Съвета се счита за прието, ако в срок от два месеца от информирането на останалите държави-членки съгласно предходната разпоредба въпросът не бъде повдигнат пред Съвета.

Член 31

Разчетна единица

1. Прилаганата в настоящата Директива разчетна единица е Европейската разчетна единица, определена с Решение 75/250/ЕИО10.

2. При превръщането на тази разчетна единица в национални валути държавите-членки могат по тяхно желание да закръгляват сумите, получени в резултат от превръщането, нагоре или надолу  до 10%.

Член 32

Стоки за втора употреба

Съветът единодушно по предложение на Комисията приема до 31 декември 1977 г. данъчна система на Общността с приложение за стоките за втора употреба, художествените произведения, предметите с антикварна и колекционерска стойност.

Докато стане приложима тази система на Общността, държавите-членки, прилагащи особена система в тази област към датата на влизане в сила на настоящата директива, могат да запазят своята система.

Член 33

Без да се нарушават други общностни разпоредби, разпоредбите на настоящата директива не представляват пречка държава-членка да запази или въведе данъци върху застрахователните договори, данъци върху залаганията и хазарта, акцизи, гербови такси, и , най-общо, всякакви данъци и такси, които не могат да бъдат охарактеризирани като данъци върху оборота.

ДЯЛ ХIХ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 34

За пръв път на 1 януари 1982 г., а впоследствие на всеки две години, Комисията след консултации с държавите-членки внася в Съвета доклад относно прилагането на общата система на данъка върху добавената стойност в държавите-членки. Съветът предава доклада на Европейския парламент.

Член 35

По подходящо време Съветът единодушно по предложение на Комисията, след като получи становището на Европейския парламент и на Икономическия и социален комитет, и в съответствие с интересите на общия пазар, приема последващи директиви за общата система на данъка върху добавената стойност и в частност за постепенното ограничаване или за отменянето на мерките, взети от държавите-членки чрез дерогация от системата, така че да бъде постигната пълно съответствие на националните системи за данъка върху добавената стойност и по този начин да бъдат създадени възможности за постигането на целта, посочена в член 4 от Първата Директива на Съвета от 11 април 1967 г.

Член 36

Член 2, параграф 4 и член 5 от Първата Директива на Съвета от 11 април 1967 г. се отменят. 

Член 37

Втората Директива 67/228/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. относно данъка върху добавената стойност престава да действа във всяка държава-членка от съответната дата, на която бъдат приложени разпоредбите на настоящата директива.

Член 38

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 17 май 1977 година.

За Съвета:

Председател   J. SILKIN